Тома Томов – Убежище

(прожектиран през септември, 2011)

Въведение: Франсоа Озон става известен с филма „Осем жени” по пиесата на Робер Тома и най-вече с любовната целувка на Катрин Деньов и Фани Ардан.

Озон казва: „Правя филми, за да бъда зад камерата, не пред нея. Казвам много лични неща във всичките си филми, но не пряко; по-добре говоря скрит зад образа на жена.”

Критиката поставя Озон сред режисьорите на „Новата вълна” на френското кино. Той е участник в групата на „Кино на тялото”. Сред темите на тази група е естетиката на „освободената от задръжки сексуалност”. Озон е особено провокативен в това отношение.

Във филма, който ще гледаме, тази особеност на неговия прочит на човека присъства силно. Единодушно се сочат две сцени от филма:

  • •целувката между двамата мъже в дискотеката;
  • •любовтата сцена между хомосексуалния мъж (Пол) и бременната  героиня на филма Мус.

И двете сцени са във втората част от филма. Ще бъде хубаво ако можем да говорим за тях в обсъждането: с какво чувство ставаме свидетелите на удоволствието, което героите изпитват от “непозволени” неща.

За филма “Убежище”

Той е в традицията на “Кино на тялото” (Cinema de corps). Кредото е, че до смисъла на отношенията път проправя процедурното знание, което не е символизирано и достъпно чрез понятия и думи, но може да стане символизирано (предмет на картини и разказ); насърчаването на този процес е мисия на киното.

В “Убежище” ключът към интригата на въздействието над зрителя е точно това кредо за киното и специалното му Озоновско заиграване с него.

Звездата на филма Изабел Каре е основният инструмент на Озон в реализирането на неговия замисъл. Специален момент е, че тя изпълнява главната роля, когато тялото и е в напреднала бременност. Камерата показва това тяло по начин, който слисва с удоволствието, което извиква и със силата, с която спечелва зрителя за позиците на режисьора. Следете това развитие докато мислите за Фройд и психоанализата.

Обсъждане от психоаналитична гледна точка

Темата на филма е майчинството. Сюжетно режисьорът я въвежда в две сцени със започването на филма: Виждаме трагичната смърт на бащата на детето поради себеразруха с наркотици. Ставаме свидетели как Мус на един дъх научава, когато идва в съзнание: (1) че е бременна и (2) че бащата на детето се е погубил

Този факт – че Луи, бащата, е вече само в ума на Мус, е неотменим, дори и когато присъствието му за решението, дали детето да живее или не, е наложително.

Веднага след оповестяването на този въпрос – да стане ли Мус майка или не – филмът прави скок във времето от няколко месеца и зрителят научава, че детето ще живее, защото вижда бременната фигура на Мус, която е неузнаваема – на друго място, в друго време.

От тук до края на филма режисьорът ни подготвя за да приемем, че това, което на пръв поглед вече знаем – че Мус ще стане майка, защото детето ще се роди – няма да е точно така.  Филмът ни прави свидетели на възникването на това нетрадиционно решение, като ни показва някоклкото дни от живота на Мус и Пол прекарини в Убежището.

В разказа за тези дни нищо не е казано пряко, но знанието за случващото се е там обозначено преди всичко от танца на телата и лицата на Мус и Пол в августовската жега на курортното село край морето.

Така филмът ни пуска по дирите на смисъла в отношенията между тези двама млади хора и ни заставя да привлечем всичко, което знаем като обяснения, като език на тялото, като чувства и състояния, за да прочетем точно посланията от екрана.

Любовната сцена между двамата и плачът на осамотялата Мус, последвал раздялата им на сутринта, са най-важните събития в тази поредица, но са толкова двусмислени, че сполучливият им прочит – както разбираме на края в родилния дом – не се е оказал по възможностите ни на традиционни зрители.

С други думи, навиците на умовете ни като зрители ни пречат да предвидим съдбата на героите на Озон.

Същевременно, когато светлините в залата се връщат, нещо в тези навици сякаш се е променило, защото решението на Мус ни харесва, макар че не разбираме защо.

Как е станала тази промяна в нас без самите ние да участваме?

Advertisements
This entry was posted in Дом на киното. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s