Светлозар Василев – Перфектно чувство

„Перфектно чувство: Значението на сетивата за човешките отношения”

Image

прожектиран през март 2012, в рамките на 16-ия СФФ

Справяне със загуба в условия на катастрофа

 Филмът може да се разглежда като предупреждение за разпада на ценностите и човешките отношения в съвременния свят. Посланието е, че нарцистичността на модерността е злото, което разяжда тъканта на нашия капацитет да се свързваме. Метафората за загубата на сетивата представя версия за това до каква степен сме загубили на капацитета да сдържаме алчността, омразата и завистта си, а оттам да сме емпатични, да скърбим за грешките си, да се поправяме и оставаме във връзка.

Надеждата е в капацитета да създаваме и поддържаме отношения.

Филмът започва с думите на разказвачката: „Има тъмнина, има светлина…. Свят, такъв какъвто си го представяме”

Запознаваме се с двамата герои – Майкъл и Сюзън, които имат проблеми с близостта. Майкъл моли жената, с която е правил любов да напусне леглото му, а Сюзън преживява нещастна любов, плюе  и хвърля камъни. Всеки от тях не може да обича, защото е егоистичен и себевлюбен. Пейзажът около тях е апокалиптичен и ни подготвя за мизансцена, в който ще се развие историята.

Скоро разбираме, че героите не са усвоили или са загубили способността да преживяват задълбочени чувства и да обичат по зрял начин. Усащаме, че те са като загубени деца, че са вътрешно нещастни, но не знаят защо! Отговорът на авторите не закъснява – колегата на Майкъл му подсказва: „Един ден ще бъдеш истински влюбен и (истински) нещастен!” Вътрешният свят на Сюзън е подобен на този на Майкъл: тя се занимава професионално със „смърт и нещастие”, но експертността й на епидемиолог не може да и помогне да бъде истински щастлива или нещастна. Тя не може да изрази съчувствие към своите болни и се практикува ролята си на епидемиолог, като не се занимава с индивидуалния случай, а с общите закономерности в честотата и протичането на болестите.

С напредването на филма става свидетели и съпреживяваме загуба след загуба. Заедно с това изпитваме екстеремни емоции: Загуба на сетивата:

  • пристъп на мъка последвана от загуба на обоняние;
  • пристъп на параноя и паника, последвани от неистова лакомия и загуба на вкус;
  • пристъпи на омраза и ярост, последвани от загуба на слух;
  • апатия последвана от загуба на зрение.

Ключът към разбиране на тези явления е, че докато използваме сетивността си в нас възникват спомени от детството и по-късния ни жизнен опит. Така че със загубата на сетивата си ние губим житейската си история, а оттам и идентичността си.

Филмът показва различни варианти на реакция към подобен тип масивна загубата.  Водещо е параноидно-шизоидното преживяване на загубата като КАТАСТРОФА, при която ефекта върху индивида и социалните структури е разрушителен.

Една част от хората се справят чрез райски газ (наркотици), други търсят конкретни обяснения – религиозните фанатици смятат, че е дошъл денят на страшния съд и решението е покаяние; еколозите смятат, че случващото се е резултат от замърсяване на околната среда; разузнаването го тълкува, като теростична атака; има хора, които мислят, че причината е в извънземни съшества.

Има и други начини – уличната артистка се справя чрез изкуство – тя е първата, която провокира Майкъл и Сюзън като им показва, че светът на фантазията и въображението винаги ще е с тях. Двойката може да тръгне по този път единствено заедно – и те с удоволствие се отдават на любовта. Те не само се утешават взаимно – на фона на нарастващото усещане за катастрофа Майкъл и Сюзън постепенно си позволяват да поемат риска и да се отворят един към друг, да покажат това което обикновенно крият от другите и дори от себе си – уязвимостта и арогантността си. Те правят това на малки стъпки, като един от сублимните моменти е, когато споделят постъпките си, които ги карат да се чувстват виновни и засрамени. Майкъл разказва как е изоставил бъдещата си съпруга, когато тя се разболява и в последствие умира от летална болест. Сюзън не може да има деца и мрази племенниците си.

От този момент нататък те са вече цялостни и способни да мислят за себе си не само като за влюбени и добри, но и като за „Господин и госпожа Задници”. Това позволява да изпитат надежда: „При нас ще се получи”. По-късно следват още кризи, в която връзката им е изправена пред изпитанието да насочат омразата си един към друг. Майкъл изпада в ярост и обижда Съзън, като посочва невъзможността и да ражда. Тя му отговаря с бягство и безразличие. Светът наоколо е пълен с разрушение, насилие и смърт. Героите са самотни и уплашени. Но, превъзмогват обидите и омразата за да се потърсят отново. Тъкмо преди да ослепят се научават да обичат.

Дали това е краят или ново начало? 

Вместо заключение.

От аналитична гледна точка развитието на героите може да се разгледа като напускане на нарцистичната организация и формиране на отношения с външен обект.  Изграждането на връзка е проследено през прехода от параноидна към депресивна позиция. Но, от клиничен опит и изследванията на индивидуалното развитие знаем, че чувствеността не може да се развие пълноценно в условия на масивна загуба (напр. тотална емоционална депривация). Затова и сюжета не е илюстрация на прогресивно развитие. „Перфектно чувство” може да бъде осмислен по друг начин – като защитно завръщане към пренаталното единение с майката (пълната тъмнина, глухота, липса на сетива) настъпило поради застрашаващите усещания за заобикалящия свят. В този смисъл края на филма е илюстрация на сдвояване (фузия) между два обекта, които разчитат единственно на сетивата си за допир за да установят отношение.

Advertisements
This entry was posted in СФФ. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s