Светлозар Василев – Прекършени прегръдки

 Този текст обобщава личните ми бележки от обсъждането на филма състояло се през май 2011 и най-важното от последвалата дискусията във форума на групата.

От аналитична гледна точка филмът «Прекършени прегръдки» може да се разгледа като илюстрация на нарцистичната злоупотреба и отношения. Педро Алмодовар е избрал да ни въведе дълбоко в света нарцисисизма, в който протагонистите използват професията си, властта или парите за да контролират другите.

Още с началото на филма ние усещаме амбивалентно си отношение към героите, които ни дистанцират чрез изборите, които правят. И с липсата на чувствителност към емоционалните нужди на другите.

Амолдовар показва разрушителните поражения от този житейски стил най-вече чрез сексуалния живот на двойките в филма. При започването на филма ние сме въведени в изходната позиция на героите: за Харви Кайтел, Лена и Ернесто Мартел сексуалността не е форма на близост, а физически акт.

Собственическото отношение, характелно за нарцисизма присъства и в отношенията родители-деца. Магнатът Ернесто Мартел злоупотребява по всякакъв начин със сина си, а майката на Магдалена напълно съзнава, че я жертва. Тя я оставя в ръцете и леглото на богатия и шеф, който в замяна ще заплати лечението на умиращия й баща. Мотивите на Джудит, която предава Хари Кейн на Мартел са наранена гордост и отчаяна ревност. Ернесто шпионира Лена поради страх да не я загуби. Всички тези герои са егоистични и постъпките им имат опустошителни резултати. Така с напредването на филма Алмодовар ни  въвежда в едно все по-нарстващо и заплашително нахлуване в интимността. Личните граници и близостта не са ценности, с които героите се съобразяват. Разрушителният ефект от този тип отношения може да бъде усетен и по преживяванията ни като зрители. Вече чувстваме с всяка фибра на тялото си защо филма се казва “Прекършени прегръдки”. Елена Моралес умира, Хари Кейн ослепява (тук може да направим аналогия с ослепяването на Едип Цар, след осъзнаването на собствената му вина), Джудит страда от угризения.

След развръзката Алмодовар предлага поука: Джудит събира сили да каже на Хари Кейн, че имат син и тримата заедно започват да функционират като семейство. Те правят успешен опит да поправят не само на проваления филм, но и на драмата в своя живот. Алмодовар показва това чрез сцените, в които те сглобяват филм от сполучливите запазени кадри. Краят носи надеждата, че завистта и ревността могат да бъдат надживяни. Увеличената близост прави възможно съществуване на триадична ситуация между героите (които ние едва в края разбираме, че са обвързани с природна връзка) и за съвместна сублимация. Така след съпреживените страдания те възкресяват Лена на екрана, като по този начин превъзмогват вината си.

От практиката си на аналитици ние знаем, че това развитие е много ново и неговата устойчивост в живота би седяла още дълго време под въпрос. Но, амбивалетността ни към героите намалява и това предоставя известна надежда.

В заключение може да обобщим, че филма поставя въпроса за собствения ни нарцисизъм и затова колко лесно втората ни природа на човешки същества може да вземе превес над разума и загрижеността към другите.

Advertisements
This entry was posted in Дом на киното. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s