Vivian Pramataroff – Sleuth

Начално чувство

Интересно за мен е, че колкото пъти гледам този филм, в който участвуват само мъже и е направен е от мъже ( жените са активно изключени), всеки път се чувствувам така приятно възбудена – приемам едно състояние, което е подобно на възбудата при спорта или както при флирта. Двама мъже се бият за една жена     (поне на пръв поглед) – каква по-приятна гледка! В този смисъл ние зрителите сме и жената, за която се бият протагонистите – ние гледаме и се наслаждавамe като невидима гладиаторска публика. А има и на какво да се налаждаваме – остроумен диaлог в изключително темпо на една майсторска пинг-понг игра още от самото начало.

За какво става дума – Мilo идва в къщата на Andrew , за да обсъди с него развода с жена му, с която той има връзка. Andrew привидно се съгласява и му предлага комплот – кражбата на бижутата, така Milo ще получи парите от продажбата и жената, а  Andrew – парите от застраховката и ще се отърве от жената, поне както казва , че иска. Започва игра в три действия.

Място на действието е  high tech haus- която е творение на жената и през цялото време на действието Andrew не напуска и която той контролира с дистанционно управление. Така се създава само впечатление за повърхностен контрол. Bъв второто действие инспекторът взима в ръка дистанционното управление и води действието, но истинският манипулатор на двамата мъже в тази игра е …липсващата жена. Тази , която виждаме само от снимката. В този смисъл аз възприемам къщата като символ на жената, или по- точно на женското тяло , в която някой прониква. Проникването или изневярата е реинсцениранo като кражба – Andrew изкушава Milo да открадне бижутата в първото действие и по този начин има отново привиден контрол «изневярата». Идва наказанието и играта се обръща.

Играта и нейното обръщане

Това обръщане на играта – кой ще е бандитът и кой жертвата и обратно го знаем от игрите на децата. Те често обръщат игрите така  разменят ролите и идентичността си. А какво става, когато децата са близнаци? Израснали в голяма близост те имат по начало сложна диадна връзка с майката, особено еднояйчните поради приликата. Преминавайки постепенно  през различни стадии на конкуренцията – още in utero чрез докосвания и борба за пространство, по-късно и чрез игрите става опит за непрекъснатата подмяна на идентичността-who is who. Hа първо място те са и остават винаги съперници по отношение на майката. За мен приемайки картината на къщата – утроба ( във филма е казано ,че дизайнерът е жената)  ри влизането на Мilo в нея, играта започва. Жената-майка отсъствува и за нея става само дума – тя обича мен, тя обича тeб , ще дойде при мен, ще остане при теб.

Според мен става дума за една преедипална връзка, която обаче търпи развитие.

Maenchen (1968) казва , че симбиозата при близнаците замества тази с майката и по-скоро я измества. Във филма това го виждаме в третата част, когато Andrew предлага на Milo да живее при него и да «играят « заедно. «А Маргарет?» пита Milo – остави я да изгние, казва малко по детски Andrew, открил за първи път независимостта от майката и удоволствието от играта с « брата». В този смисъл смятам ,че набиващият се на очи хомосексуалeн елемент е вторичен. На преден план е нарцистичната идентичност с другия и чувството на завършеност само при тази комплементарна идентичност.

Музика – прилича ми на ритъма на тангото – танц за двама. Има много пиcано за историята на тангото или по-точно за първoисторията му като ритми, пренесени от Африка, скандализирали обществото на Аржентина, очаровали и подлудили младите, превърнали танца в цяла култура. Още в началото на 20 век тангото намира път до Европа, първо към Париж и после в останалите страни. За нас тук е интересна една негова разновидност.

Queer Tango е вариант на тангото, при което традиционните роли мъж-жена могат по желание да бъдат сменени, както и да бъдат сформирани двойки от еднополови партньори.

‚Queer‘ означава на американски английски странен, луд, особен, но също неистински, «менте»; като глагол се използува да прилъжеш някого,  като съществително – за фалшиви пари. На жаргон се използува като обидна дума за хомосексуални, което означава, че думата асоциира с кое е истинско – пари или жени и мъже    – Sabine Hark: Queer Intervention[1]

Soundtrack- Patrick Doyle.

Източници – пиесата на Аnthony Schaffer  и филма Sleuth от 1972 на Mankiewcz.

И двете произведения са от 1972 и времето има огромно значение. Ще се спра само накратко на тях – филмът на Mankiewcz e направен точно по сценария на А.Шафър. Главна тема е класовото различие между двамата, от една страна емигрантския произход на бащата на Мило, както и професията му на фризьор. През 1972 обществото в Англия е явно снобско класово, докато 30 години по-късно тази явна класова структура отстъпва на други не по-малко интензивнa форма, при която обществено класови  различия при човешко общуване уж вече нямат голямо значение, но дават както виждаме  възможности за унижение. В първия филм Майло се показва респектиран от писателя Уайк и е чел произведенията му, а във втория – не. В първия се признава за фризьор, а във втория претендира да е акьор. Което е индиректен израз на класовото снобското общество отново и ние само можем да спекулираме защо Майло прави така- дали се срамува от професията си или просто от забавление.

Филмови средства – filmshots kameras, eyes, colours, black-white…

Въздействието, което този филм ни оказва се дължи на силата на идентификацията наc зрителите с героите – тези, които присъствуват и разбира се, също които отсъствуват. Кой е главният герой? Това е обикновено този, който камерата винаги или в повечето време следи. В нашият случай това е Уайк, писателят на кpиминални романи. Той започва играта и изкушава Майло и зpителите да останават в нея.

Как прави филмът това – монтаж, камерa c вечното око на всевиждащата майка – когато една камера спира, започва  да върти друга, сменят се непрекъснато снимки от различни камери – външни/вътрешни, различно разположени, според цвета понякога разбираме кога сме в «сега» вътре и кога –вън. Аз нарекaх това интра и еkстраутеринно състояние. Особено напрeжение показва контролирането на взлома по малкия монитор от страна на Уайк – сякаш играе game boy (отново игра). Окото на камерата има особено отделно значение, то разкрива и скрива, показва селективно, екpанно и манипулативно. Като зрители ние сме наясно с тази очевидна манипулация и въпреки това се оставяме на магията да вярваме, че ни се показва всичко.

Накрая на филма в мен лично се засилва убеждението, че всевиждащата камера/жена/майка притеснена за своето отслабващо влияние, в момента когато Уайк предлага на Майло да живее при него и «да се освободят» от Маргарет, започва да звъни по телефона. Отначало на мобилния телефон на Уайк и после на стационарния. Ние чуваме сами телефинен звън. Знаем кой звъни. Чуваме рев на кола. Ревът е мощен и сърдит.Тя идва. Следва бърз showdown.

Good bye, darling – казва Майло и  филмът цитира Pеймънд Чайндлър. По-досетливите се сещат, че трябва да  последва изстрел. Красивият женствен труп на Майло лежи в клетката на асансьора като бижу в сейф. Липсва само сертификатът от Bulgari.

Звучи Queer tango – менте…значи.

Advertisements
This entry was posted in Аполония. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s