Надя Кожухарова – Sleuth

Sleuth 1972/2007

Двама мъже си съперничат за една жена.

Ако тази класическа ситуация се беше случила в друга епоха, конфликтът щеше да бъде решен просто и ясно. Дуел. Въпрос на чест, без излишно умуване, правилата са ясни. По-силният, по-ловкият, този с по-доброто оръжие печели.

Но днес битката се води по различен начин.

Филмите носят несъзнаваните желания, страховете и конфликтите на съвременниците си (на публиката), които не могат да бъдат разрешени в реалността. Те функционират като сънища, които предлагат решение на доминиращите противоречия и страхове. (Gabbard, 1997)

Двете екранизации на пиесата на Антъни Шафър са правени с диапазон от 35 години (1972 и 2007). Първият филм следва почти напълно авторския текст. Пиесата е преработена от Харолд Пинтър за втората екранизация. Във връзка с горното можем ли да търсим различия в двете екранизации? Как са представени основните конфликти днес и преди 35 години?

Аз ще се спра на това, което ми се струва като една от водещите теми, основният конфликт – невъзможната близост, забраненото привличане между двамата мъже се превръща в садомазохистична схватка. Битката се води със средствата на унижението и съблазняването, чрез опасно интимно приближаване и надменна подигравка,  отдръпване (изоставяне). Темата присъства и в трите произведения – пиесата и двата филма. Те следват обща структура. Първо Андрю Уайк предлага сделка на Майло Тиндъл и го „убива” с халосен патрон. Това се оказва просто игра и отговорът на Майло е също игра – преоблечен като детектив, той успява да заблуди Андрю, че притежава неоспорими доказателства, че е убил Майло. Това не му е достатъчно и в третата част Майло изравнява резултата. Последния ход е на Анрю, който застрелва, този път с истински куршум съперника си. С това, с общата структура, се изчерпват като че ли съответствията между двата филма.

Темата за садомазохизма

Садомазохизмът е феномен, с който се занимава психоанализата още от времето на Фройд („Садомазохизмът е еротична проява на агресията”). Според някои автори той е елемент от всички перверзии, според други се наблюдава и в нормалните човешки отношения. Корените му се търсят в разочарованията и страховете, породени във взаимодействието с първичните обекти, като най-вече са свързани със заплахата от загуба на обекта и с преживяване на ранна травма.

Във всичките си форми садомазохистичната връзка винаги е вълнуваща за наблюдателя и чрез киното не веднъж са правени опити тя да бъде разбрана („Синьо кадифе” на Дейвид Линч, „Горчива луна” на Роман Полански, „Необратимо”, „Последно танго в Париж” на Бернардо Бертолучи ?).  Това е така, защото ние зрителите виждаме на екрана своите страхове и желания, можем да ги наблюдаваме, преживяваме и отработваме с помощта на героите, с които се идентифицираме. А при садомазохизма те са винаги силни, на границата на допустимото. Именно това наше, човешко любопитство, докъде можем да стигнем в агресивното и сексуалното, колко унижение можем да понесем и да причиним, в кой момент болката  преминава в еротична възбуда,  ни привлича към екрана.

За мен това беше най-впечатляващото във филма (2007)  и  като че ли с изумление, възторг и вълнение гледах това тържество на унижението и страстта, от което като че ли няма изход. Полюбопитствах как ли е представена темата преди 35 години в предишната екранизация (1972) и установих, че същата история е разказана по начин, който да ангажира много повече интелекта отколкото емоциите ми. В съвременният вариант загадката за мен беше  докъде ще стигнат в отношенията си двамата герои. В по-стария се усещах увлечена от остроумието и чувството им за хумор и се опитвах заедно с тях да разрешавам задачите, които си поставят един на друг. Чувствах се като истински «детектив». Макар и да не следва класическата структура на криминален филм, което го прави всъщност вълнуващ, филмът от 1972 г. увлича зрителя да търси виновния – убит ли е Майло, кой е убиеца и т.н. въвлечени са и още герои извън сцената. В екранизацията от 2007 г. акцентът е изместен от разрешаването на криминалната загадка към взаимоотношенията на двамата протагонисти, които се превъплъщават един в друг, възхищават се един на друг, мразят се и си погаждат ужасяващи номера.

Обикновено садомазохизмът се интерпретира в отношенията между мъжа и жената, в които всеки има своите традиционни роли – жената, подчинена, приемаща болката, а мъжът е активно-агресивен. В случая с „Детектив” взаимоотношенията се развиват между двама мъже, и това неизбежно въвежда темата за хомосексуалността – експлицитно във версията от 2007г. и само с бегъл намек във версията от 1972.  От една страна можем да допуснем, че садомазохизмът се използва от двамата герои като форма на защита срещу хомосексуалната любов.  Привличането поражда висока тревожност и обектът на забраненото желание трябва да бъде наказан и унизен. Привличането между двамата, се маскира, прикрива и изразява чрез омраза, през агресията и унижението.

Но дали  садомазохистичната „игра” (в психоаналитичен план можем да мислим за играта като символизация на сексуалната връзка) или с други думи садомазохистичното вкопчване не е начин героите да се справят с по-дълбоки страхове.

Страха от самотата  – сивата, стерилна високо технологизирана празна къща, на Андрю, в която той живее сам, взрян в екраните (2007г); страховития моряк, който единствен се смее на шегите на Андрю  и куклите, които му правят компания (1972);

Страха от загубата на чувството за контрол и омнипотентност, изразен в необходимостта да се доминира  над другия, да се демонстрира надмощие – символично представено чрез дистанционните и в двата филма;

Тревожността, която се предизвиква от интимността и близостта, от еротична възбуда и свързаните с нея регрес и уязвимост и загуба на контрол; стремежът към привързаност и обич е израз на слабост, малодушие и зависимост и това води до враждебна експлоатация – питието, което Андрю трябва да даде на Майло,  след като му е направил предложение да остане при него и последната сцена в брачното легло, непосредствено преди да го застреля (2007г.); Майло атакува Андрю, точно след като писателят е признал, че се чувства привлечен от играта с него; използва връзката на Андрю с Теа, за да намери най-слабото му място(1972). Съпротивата е срещу интимността, а не толкова срещу хомосексуалността (тя е също форма на интимност).

Страха от загубата на обект, който трябва да бъде принуден да остане, за да не бъде изоставен героя – и двете версии завършват с убийство, което трябва да „спре” Майло да си тръгне; това не е убийство на съперника, то няма за цел да върне жената; това е убийството на желания обект, който трябва да бъде „спрян” да си тръгне и да напусне героя.

Advertisements
This entry was posted in Аполония. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s